Перспективите пред строителния сектор остават положителни

08.09.2021

Перспективите пред строителния сектор остават положителни

През 2020 г. брутният вътрешен продукт на България регистрира спад от 4,2%, но прогнозата на Европейската комисия е, че икономиката ще се възстанови до края на 2021 г., като нарасне с 3,5%.

[✕]



Тези данни бяха публикувани и в летния доклад за прогнози в строителството, който очертава основните тенденции в сектора. Според доклада положителните икономически перспективи в страната, съчетани с настоящите ниски лихвени проценти по жилищни заеми, правят покупката на жилища по-достъпни. От друга страна, увеличените спестявания и нулевите и дори в някои случаи отрицателни лихвени проценти увеличават спекулативните инвестиции в имоти, тласкайки цените нагоре.
 
Очакванията за нежилищното строителство бяха то да се забави дори преди пандемията поради предишен значителен скок в офис строителството и намаляване на броя на текущите и планирани строителни проекти в търговията и хотелиерството. Кризата, породена от COVID-19, значително ускори този процес. Инфраструктурното строителство ще бъде подкрепено от ускоряване на темповете на усвояване европейски средства. Прогнозите са за нови перспективи пред сектора до 2027 г. в резултат на Националния план за устойчивост и развитие. След очаквания спад в общата строителна продукция от 1,3% през 2020 г., през 2021 и 2022 г. се предвижда да бъде отбелязан ръст от съответно 9,2% и 12%. Анализаторите прогнозират значителен спад в сектора през 2023 г. поради бавната подготовка на две ключови събития: следващия програмен период и Националния план за възстановяване и устойчивост.
 
През първата година от пандемията строителният пазар в региона на Югоизточна Европа (Румъния, Словения, Сърбия, Хърватия) като цяло остана положителен и се очаква по-нататъшно разрастване до 2023 г. Мащабният ръст в строителството, преживян през годините преди 2020 г., не се предвижда да се завърне, като за 2021 и 2022 г. се прогнозира растеж от около 3% и спад от 3% през 2023 г. Страните с най-голям кумулиран растеж в прогнозния хоризонт са Хърватия и Сърбия. Що се отнася до страните в Източна Европа, част от прогнозата на EECFA (Русия, Турция, Украйна) с най-лошо представяне през 2020 г. беше Турция, но спадът тук започна доста преди пандемията да настъпи. Тъй като според прогнозите възстановяването в Турция трябва да започне още тази година, регионът като цяло може да се превърне в положителен през 2021 г., като настоящият сценарий за региона включва акумулиран реален ръст до 2023 г. от 9%. Най-голямо увеличение може да се случи именно в Турция поради относително ниската начална точка.

 

<< Обратно към новините